Искам да правя любов с теб. От онази нежната и чувствената, но и от онази бурната и дивата. Да стоим на терасата ти през нощта и да разказваме за страховете и мечтите си. Аз с чорлава коса, ти с широка усмивка. Ей така, да изживеем всеки миг и да усетим щастието от живота.
ittwasalwaysyou
Being called baby or babe by the right person is like heaven tbh
Ако си имала привилегията да се родиш жена, трябва да останеш такава до края на дните си.
От глава до пети.
И винаги ще има някой, който да каже:
“Имах щастието да я познавам!”,
а друг да отговори тихичко:
“Имах честта да я обичам…”
- И продължавам да ги пренебрегвам.
“Настроение: Да изляза от вкъщи и случайно да отида до морето.”
—
“Не оставяй днешната лудост за утре, защото утре може да ти дойде акъла.”
—
“Гладът за необикновен живот ме кара да грабя от неверниците, за да нахраня мечтите си.”
—
А ти почукваш на сърцето ми
като неискан гостенин
и аз все отварям,
заради проклетата любов
и нестихващото желание
да те имам
поне още веднъж…
Тя е другата.
Избягвам да изричам името ѝ.
Защото тя е другата.
Тя не е мен.
Не искам да ѝ правя чест, като я споменавам в словата си.
Не искам изобщо да я има в присъствието ми.
Защото тя е другата.
И винаги ще си остане такава.
Тя никога няма да бъде мен.
И ми е наистина приятно да я унижавам в изкуството си,
колкото и грозно да звучи - така е.
Защото тя е другата.
И така ще бъде.
Даже и в историите ти пред внуците ще бъде само поддържащ елемент.
Тя не е важна.
Тя е другата.
Но всяка вечер ляга между нас,
дели ни.
Като нещо, неизречено на глас,
колкото и да отричаш всичките причини.
Може би е скрита мъка,
въпреки че помежду ни скрито няма.
Но тя е другата.
Тази, която дойде след мен.
Защото всички се редят на опашка зад гърба ми.
И винаги ще е така.
Аз съм първа.
И в любовта, и във войната.
И двете съществуват между нас.
Но тя е другата.
По-малко е от мен,
във всички категории.
Лаская се с тия комплименти,
чаровница съм, знаеш.
Тя е другата.
Другата.
А аз съм тази.
Тази, която е тук.
Тази, която получава всичко.
Защото, мили мой, и след двеста нощи далеч от мен,
аз винаги ще съм по-близо
от нея, с която си прекарал дори и най-дългия ден.
Оцветени са с кръв ръцете ми,
но, кълна се, от грижа ги окървавих.
someone said ‘the version of me you created in your mind is not my responsibility’ and wow
Пусни всичко, което пусна теб тази година.
Идват по-хубави дни.
