Eдна истина, която чух днес... някъде из улиците на София:
"През живота си човек среща само двама или трима души, с които е в пълна хармония. Всичко останало е бля-бля-бля."
Аз съм сантиментална малка жена, която обича да пие вино и да те гледа право в душата.
Не всяка жена е крива.
Просто някои имат характер.
Сис
yesbabystudentruins reblogged
Двамата на хълма
Има място откъдето се виждат далечни светлини.
Където се чуват само гласовете на двете ни души.
Където не се мислим за някакви, просто един до друг седим.
Защото само като сме там можем на гледката да се насладим.
Мъглата на ежедневието попива в дрехите и в съзнанието, дори не виждаш като пред теб проблесне търсената гледка.
Не усещаш емоция в картината. Не чуваш нищо в песента. Губят се и вкус, и цвят - заето е сърцето с баналността.
Вглъбяваш се в ненужностите на деня.
И изпускаш, изпускаш огнения залез как тлее леко пред нощта. Изпускаш как хубаво ухае въздухът през пролет, рано сутринта. Изпускаш най-прекрасния човек, който няма повече така да видиш. И изпускаш смисъла в емоцията, която все се надяваш да усетиш.
И довечера с тебе като седнем на камък накъде на хълма и видя как блести под мене гледката от месеци сънувана,
ще знам, че съм на правилното място.
Нека се спасим един друг от мъглата на деня. Нека видим един в друг блестяща и красива светлина.
Двамата, там където се виждат далечни светлини. Където можем на гледката заедно да се насладим.
-Залезник
Толкова те дирих,че земята заприлича цялата на теб.
Толкова те исках ,че нарекох с името ти всяка моя вещ.
-Веселин Ханчев.
♡Аз всичко съкруших , но ти стоиш несъкрушима, и всичко угасих, а ти блестиш неугасима♡
К.В.
yesbabystudentruins reblogged
хай :)
Знам, че съм доста закъсняла, но преди няколко дена започнах да чета Живот в скалите на прекрасната Мария Лалева и, трябва да си призная, че тази книга ми дойде доста тежка. Толкова тежка, че емоционално не съм готова да прочета втората глава. За няколко часа четене се влюбих във всяка дума, във всяко чувство, което героите изпитваха и съответно, което ме караха да изпитвам. Четох, забавлявах се, плаках. Ураган от емоции. А аз съм прочела само първите 83 страници. С всяко препрочитане на тази глава, изпадам във все повече размисли. Заинтригува философската страна в мен. И с всеки абзац провокира редица въпроси, чийто отговори се чувствам длъжна да открия преди да продължа със следващата част. Дали я взимам твърде на сериозно? Може би. Дали не трябва просто да се насладя на историята без да дълбая толкова дълбоко? Сигурно. Но вече стана. И няма връщане назад.
Anyways, без да бръщолевя повече, исках просто да предупредя, че в следващите няколко седмици, ще поствам дооста quote-ове от книгата (първата глава), независимо дали вече са качвани. Съжалявам ако подразни някой, но точно тези цитати ми помогнаха да изразя себе си в редица случаи вече и, в същото време, ми помогнаха да задоволя собственото си любопитство за самата себе си.
Ако не сте чели книгата и възнамерявате да го направите - Spoiler alert! По-добре не ми гледайте страницата в следващите няколко седмици. Ако ли пък сте чели книгата, надявам се да ви харесат моите текущи любимци. :))
ok, i’m annoying myself at this point. that’s it. bai.
yesbabystudentruins reblogged
“Едва ли някой те е виждал по истински, с разхвърляни мисли и големи мечти, как говориш за страховете си и стискаш ръцете ми. Едва ли някой ще те види такъв какъвто си, без излишни преструвки, когато казваш, че искаш да сме аз и ти. Разказваш истории които друг не знае и ми говориш така сякаш говориш със себе си, защото знаеш,че само аз мога да те разбера. Смееш се гръмко, дори си позволяваш сълзи, палиш цигари и мълчиш, защото и тогава се чувстваш щастлив. Искрите в очите ти едва ли е виждала друга, когато просто си седим, и едва ли прегръщал си някога така сякаш ако пуснеш губиш всичко на мига.”
— Д. Т.
ИЗПОВЕД
Не разбирам как
имаш силата
да ме превърнеш
в най-обичаната
в целия свят
(мога да се закълна,
че виждам любовта в погледа ти)
и в следващия момент
само с една дума
(понякога неизказана)
или с един жест
(понякога забравен)
ме сриваш на парчета
и си тръгваш
без да ми помогнеш да ги събера
и оставам сама
в реденето на пъзела,
който с всеки изминал път
увеличава парчетата си.
Признавам, че вече ме е страх
от всяка твоя следваща дума
(дори неизказана)
и от всеки твой жест
(дори забравен).
- Д. А.
yesbabystudentruins reblogged
“В приказките не се случват хубави неща - казва Таррин - Или когато се случват, следва нещо лошо. Защото историята иначе ще е скучна и никой няма да иска да я чете.”
— “Жестокият принц” - Холи Блек
yesbabystudentruins reblogged
Погледите ни все се търсят един друг…четири очи пълни с топлина,страст и любов.
yesbabystudentruins reblogged
Страхове.
Смъртта има умението да те убие, без да е дошла при теб. Стига й да е посетила някого, когото обичаш.
Смъртта има умението да те покори и да има власт над теб, без да те е докоснала. Стига й, да се е запознала с някой твой близък.
Смъртта има умението да ти разказва за сюжет, в който теб те няма.
И да прожектира филм в ума ти, в който не участваш.
Смъртта има умението да те накара да желаеш повече от всичко да си бил нейната история,
а не на някой друг, чийто смях можеш да познаеш навсякъде.
Смъртта не взима само един човек, когато идва.
Тя погубва и всеки
преживе, когото го е обичал.
Ferda Gagov
yesbabystudentruins reblogged
Парадокси.
Да се чувстваш чужд сред любими хора.
Да изгаряш мостове, обичани като дом.
Да не усещаш уют в дълбоки очи.
Да не намираш смисъл в това да държиш нечия ръка.
Да се молиш, като атеист.
Да търсиш дъжда в пустош.
Да се смееш, докато ридаеш отвътре.
Да танцуваш без музика.
Да пушиш, без да си зависим.
Да тъгуваш на най-щастливите ти места.
Да живееш в миналото, без да усещаш спомените.
Да мечтаеш в черно-бяло.
Да умираш всеки ден, докато си жив.
Да виждаш буря в слънчев ден.
Да рисуваш картина без цветове.
Парадокси.
Да ме научиш на любов, без да ме обичаш.
Ferda Gagov
“Романът на Яворов”, Михаил Кремен
yesbabystudentruins reblogged
“Пет години по-късно, когато е с десетки предателства по-мръсен и още по-навъсен заради първите следи от порастване… той се строполява в краката ти. И не искаш да го целуваш, не искаш да го държиш за ръката, не искаш да му подредиш косата, а и отдавна си забравила какви примерни имена беше измислила за децата. Не виждаш в ирисите му онзи разтопен натурален шоколад, не искаш да му повтаряш в ухото, че ще е вечно, вечно млад. Най-накрая си способна да видиш, че това момче най-успешно носи подир себе си разпад. И те обзема един непознат хлад, който няма нищо общо с най-знойното лято, което си преживявала. А ти колко крайности си преживявала… Пет години по-късно, когато не искаш да му взимаш фамилията, когато нищо не би поела от неговите ръце, той те моли отново да разгърнеш това твое меко сърце. И ти си на крачка, на ръка разстояние, на едно вдишване, на половин педя, на няколко хубави думи от това да го направиш. Отново и отново си готова да забравиш какви неща си обеща преди няколко години. Но когато са минали толкова много дни, когато най-големият ти детски блян се просне в нозете ти, си абсолютно способна да простиш. Да разрешиш отново да се намърда в живота ти като хронична болест, като постоянна горест, която не си заслужила с нищо. Ти не си заслужила това грандиозно нищо. И в тебе са вперени сега всичките очи, плъзнали са хиляди мълви… Никога няма да разбера как хорските приказки пътуват със скоростта на светлината, а винаги са толкова мръсни, толкова мрачни, абсолютно прозрачни със своите лоши намерения. Но сега не това е важното. Важното е, че ти си отново лице в лице с най-голямата си слабост, най-далечната си радост. И той те моли за спасение. Но е толкова жалък, толкова малък, че би могла да го побереш в шепите си или под езика си, защото не ти се говори за това. Изминали са пет години от онова дете. Време е това момче да го разбере. Нали?”
—
Лилия Йовнова (via blind-letters)
И те обзема един непознат хлад, който няма нищо общо с най-знойното лято, което си преживявала. А ти колко крайности си преживявала…
yesbabystudentruins reblogged
Handling rejection is hard. I’m trying to do my best to keep myself together. I went to a party and I went shopping. Life is not bad. I’m trying to remember all the best parts of my life as I have so many things to be grateful for.
I’m gonna take it easy on myself this week in school. I’m not going to push myself to study and I’m gonna sleep a lot. Cause I need that for my mental well-being. And that’s fine. If you need a minute for yourself then know you are allowed to take it. Handling rejection and other problems is hard so it’s fully justified.
If any of you are in similar position right now then remember that it is going to be alright. Do something fun tonight to forget for a moment. And just remember to breath. Everything happens for a reason. In few years you are gonna look at this moment in your life and you will be glad that it happened as it set your life on a new course
Good luck honeys and if any of you want to talk then my inbox is open ✨✨
In light of Oxford and Cambridge sending out their interview decisions and the approaching Early Decisions in the US. If you wanna talk, send me an ask! ♡
Murderous feelings
yesbabystudentruins reblogged
“being replaced. i swear that shit hurts more than a breakup.”
—