x0tour reblogged
x0tour reblogged
“Изневярата е за слабите, силните казват, че вече не те обичат и си тръгват.”
— Тиша Кембъл
x0tour reblogged
Да имаш сили да станеш след любов и да си отидеш… Носят те на ръце като царица към това небе. А те оставят сама да слезеш от небето и да стъпиш с боси нозе върху студената грапава земя. Тоя миг е най-голямото унижение, което познава жената. Всяка може да легне. Но не всяка умее да стане от постелята права и да запази достойнството си на царица. Добре, че мъжът обикновено спи в тоя страшен миг! Спи и не предполага, че изведнъж тя, завладяната и покорената, си спомня за един друг, който никога не би я оставил да си отиде така наведена и прекършена. Това е най-голямата женска изневяра под носа на покорителя.
x0tour reblogged
Преди време обичах един човек. Толкова много, че го лекувах, докато той ме разболяваше. В един момент разбрах, че съм взела болката му, за да я направя своя. А той вече беше стъпил на крака. Изцяло. Нямаше какво повече да предложа. Пътищата ни се разделиха. Въпреки че често се преплитаха наново. Сякаш се засичахме, точно когато продължим. Идваше при мен, щом нещо го заболи. Я душа, я сърце. Давах му лекарството. Без да оставя за себе си. И се прибирах вкъщи.
Със симптоми. Насълзени очи. Нужда от помощ. Пък дните минаваха, нощите също. След априлското ни "сбогом", усетих, че този път е за последно. Работата ми бе свършена. Изчистих травмите му. Запълних липсите му. Ала не знаех, че те са вирус. Който се предава. Ала не знаех, че се имунизирах срещу искреност, доверие, уют, споделеност само за да помогна на някого. Ала не знаех, че ако някой ден, друг дойде при мен и ми подаде лекарство, аз ще се усъмня, че е отрова. Но сега вече знам. Ясно. Пустата му любов не прави така. Никога не е правила. Трябва да внимаваш на кого даваш истинското си. Или си плащаш години, или цял живот, ако не схванеш най-простичката истина. Именно, че любовта не те ограбва. Тя шие, не разкъсва. Тя чисти, не замърсява. Тя не би те бутнала на земята, след като си й подал ръка. Тя е всичко, но не и болест. Не тъга. Тя не оставя белези от празнота, рече ли да си тръгне. Тя не би ти причинила това, от което те е страх. Тя ще ти позволи да се доверяваш и вярваш в доброто ... тя е единственото на този свят, което не боли. Тя е лекарството! Но знаеш ли каква е тайната? И защо често не се получава?
За да бъде любовта, любов ... й трябват ДВАМА ЗДРАВИ.
- Полина К.
x0tour reblogged
“И все пак от време на време ще се сещаш за нея. Вечер, когато нещо ти тежи и искаш да й го разкажеш. Или сутрин, посягайки към телефона, но знаейки, че вече нямаш дори моралното право да й се обадиш. И все пак от време на време ще се нуждаеш от нея - ей така… просто за да помълчите.”
— Буковски
x0tour reblogged
“Гадже, служител и клиент не се крадат! Те си тръгват. Сами. Защото им е липсвало нещо. Най-често уважение.”
—
x0tour reblogged
майка ми винаги казва: Намери си мъж, който първо да те уважава. Любовта понякога с времето избледнява, но няма ли уважение между двама души, всичко загива, в отношението му е майката.
x0tour reblogged
Оставете децата да вярват в Дядо Коледа. Все пак някои от вас още вярват, че половинките им ще се променят.
Ф.
x0tour reblogged
Годината мога да я опиша като каре Валета на без коз
Ф.
x0tour reblogged
““Ще загубиш жената до себе си в момента, в който свикнеш с нея, както с дълбоката драскотина на паркета, която в началото те е дразнела зверски, а сега дори не я забелязваш. Мъжете влизат в релси притеснително лесно. Тръгват по утъпкани пътечки, затварят се в кутии. Всяка вечер, точно в 19:48. Всяка божа вечер! Бързо и удобно свикват с факта, че плячката вече е уловена и могат спокойно да се излежават на дивана поне 50 години. А тя се гримира. За него! Изхвърля старите си дрехи и не ги принизява до домашни, за да има приятен външен вид дори когато готви пълнени чушки по чирпански в кухнята. За него. Прави си кола маска. Спи с ролки. Изстъргва мъртвата си кожа с кафе и кокосово масло. Скубе си веждите, като преди това е премерила точния ъгъл на чупката. Впряга поне 3 приятелки да мислят какво да му купи за рождения ден. Планира, опакова… за да го изненада, да е щастлив. За него! И тя влиза в релси…. релсите, които ежедневно отъпква с токчета или с обувки с дебели платформи. Но не губи искрицата си, пламъка на дивотията, светлината, която той е видял в непознатото момиче преди много години и в която се е влюбил. Затихва, свети в различни нюанси, замирисва на родопски боб, но никога не спира да гори. Тази светлина може да се отразява само в тънкия слой лед върху пакчетчето с кайма, извадено за размразяване, но я има! Там си е, дори да няма кой да я види. Дори сгърчена в менструални болки, с мазна коса, бършейки пода от повръщаното на котката, бързаща към детската градина, защото детето пак е останало последно… през ума й прехвърчат мисли за това къде да празнуват на Нова година или кога точно да се измъкне от работа, за да му купи онази синя риза, която е споменал, че харесва… Печелете ги тия жени, бе! Ежедневно, ежеминутно… Избирайте ги всеки ден. Влюбвайте ги в себе си! Те не са ви даденост! Те няма да са вечно ваши! Това, че ти реже салата от домашни домати в момента не значи, че ще го прави и на 72 г.! Защото в един момент ще й писне и ще ти захвърли и доматите, и дъската за рязане право в теб, който в момента ще се прозяваш. И само се моли да не те уцели! Това, че се буди до теб, не значи, че няма да мечтае да се буди сама, в спален чувал, на брега на морето! Това, че те слуша, докато й говориш за земя или за нова кола, не значи, че всъщност не иска да чуе колко е красива с новия цвят на косата си! Това, че пестите заради високите сметки на тока през зимата, не значи, че няма да се разтопи от удоволствие, ако я поканиш на романтична вечеря - на пода в хола, върху разпънато одеяло, на леща яхния и тънки люти чушки. Мъжът бил просто устроен! Не разбирал от намеци. Трябвало всичко да му се казва в прав текст, да му се обяснява, а освен това твърди, че няма цвят прасковено (Ха!). За да разбереш една жена, не е нужно да си гадател, да познаваш на боб, карти таро, да разбираш от хиромантия или да предсказваш времето по полета на лястовиците… Просто научете, че всяко нещо има нюанси, светлосенки, полутонове, загатване, намеци… Битовизмът ще ви догонва, където и да сте. Но хубавият живот не зависи от това къде си, а от това как ще подредиш света около себе си, за да се чувстваш добре в него. Когато ти казва да я оставиш на мира, всъщност може да крещи - “Спечели ме!” Когато ти казва, че всичко е наред, но дори не те поглежда, всъщност крещи “Прегърни ме!” Проявете малко интуиция, малко въображение. Най-голямата заплаха за релсите не е ръждата, а провокацията. Погали я! Говори с нея! Събудя я в 3 през нощта и й кажи, че тръгвате за морето! Прегърни я през кръста и танцувайте - без музика, ей така по средата на улицата! Метни я на плота в кухнята и правете секс, пред който “50 нюанса сиво” ще изглежда като филмче за “Лека нощ, деца!” Жената не е текст в книга. Жената смисълът е между редовете.””
—
x0tour reblogged
Смисъла е да не я оставяш, когато й се гушка. И да не я тикаш настрани, когато ти сяда върху краката. Каквото и да правиш, погали я по гръбчето. Тя ще разбере, че си зает. Понякога ще е нахална и няма да се махне. Върши си работата, остави я. Понякога ще те мачка. Радвай се. Обича те. Или обича себе си. Все още никой не е разбрал какво й се върти в главата. Но има ли значение?
x0tour reblogged
— Елице, вярно ли е, че до неделя ще се жениш за баща ми? А тя му рече: — Защо ме питаш? И той пак я попита, и ми се стори, че ще заплаче: — Елице, кажи ми, вярно ли е? … И пламна гняв в Елицините зеници, пламнаха страните и устните й, та викна тя на Момчил: — Помниш ли, когато дойде подзиме да се прощаваме и аз бях заспала на поляната? И ризата ми беше разтворена, и вълненикът ми беше набран нагоре. А ти ми викна, та станах. Защо не се наведе? А той само я гледаше и не вярваше, че чува такива думи. И тя пак викна: — Помниш ли, като дойдох горе при тебе и се гонехме из гората, и ти ме настигна до една ела и лицето ми гореше, и пазвата ми гореше, и милно ти се помолих да ме пуснеш. И ти ме пусна. Защо ме пусна? А той отвори уста и не можа да проговори. И тя все викаше, като че щеше да заплаче: — Помниш ли, като ти казах оная нощ, когато нямаше луна, а звездите бяха два пъти повече, да дойдеш с мене до извора, та да си налея менците? И те държах за ръката, а ти ми думаше: „Не бой се, не бой се.“ Не ти ли дойде наум, че всяка вечер без тебе ходя за вода. Защо не ме прегърна? И чак сега той можа да рече: — Елице, Елице, Елице… А тя тропна с крак и му рече с омраза: — Викай ми сега Елице, защото след неделя ще ми викаш мамо. И като видя, че той закри лице с длани, рече му тихо: — Кацна пилето на рамото ти, а после отлетя? И кацна на друго рамо. Защо се чудиш?“
Антон Дончев, “Време разделно”
x0tour reblogged
“Абе, ако не можеш да направиш една жена щастлива, къде си тръгнал да се занимаваш с още десет ?”
—
x0tour reblogged
goldpixy-deactivated20230510
x0tour reblogged
