alexandradokova.wordpress.com
ни, щото
От дълбините на безпомощния вик, протягам се в нищото, посягам да го сграбча, и вече е мое – нищото. Крясък в полето отлита на юг, няма ги птиците, никога не са били. Клони се стичат в реката, няма…