alia.tropot.net
Съботно кино | alia [алиа]
Ако някой ми беше казал преди години, че някога ще ходя сама на кино всяка събота вечер, щях да се изсмея гръмогласно. Но напоследък животът ме изненадва и ме кара да се усмихвам на себе си, както и да се науча да не се заричам. Някога, отдавна-отдавна, с брат ми спорихме за това кое е по-хубаво - да гледаш филм или да четеш книга. Като отявлен книжен плъх от ранно детство, аз разбира се защитавах тезата, че няма нищо по-хубаво от това да се усамотиш с някоя чудесна кнгига. Филмите ме изнервяха, трудно задържаха интереса ми, въпреки че нямах нищо против ходенето на кино, стига някой друг да ме заведеше, сама не проявявах желание. След години по един или друг начин работата ми ме вкара в големите лъскави киносалони, с техните пуканки, огромни екрани и студени напитки със сламка. И отново - нямах нищо против да го правя, но сама едва ли бих го избрала за себе си. От около два месеца обаче, всяка събота вечер ходя на кино. И ми харесва, даже чакам този момент с нетърпение. И то сама, аз,