alia.tropot.net
Дневници | alia [алиа]
В продължение на години, докато бях дете, а след това и тинейджър, си водех дневник. Всъщност много дневници, тефтери с различен цвят и дебелина, обичайно тъмносини или кафяви. По-скоро записвах мисли и чувства, отколкото събития, макар да маркирах и случките, като носители на точно тези импулси. Не се интересувах как точно подреждам думите, не препрочитах назад, стигаше ми това, че докато буквите подскачаха по листа, намирах някакъв път в себе си или канализирах объркаността си, обичайно намирайки решение и утеха. Мълчаливи приятели ми бяха тези дневници. Изпитвам притеснение да ги чета сега, защото онези чувства и вълнения са едновременно изгубени и категорично запазени между страниците. Чувствам се така, сякаш надничам в нечии интимни мисли, толкова съм по-различна. От последното ми писане са минали десет години. Блогът ми никога не е бил дневник, от една страна дълбоките ми чувства са си моя лична работа, от друга ми се е струвало скучно да записвам просто събития и случки. Тук