Big Brother wears me the fuck out. Literally. 🫦
Срещали ли сте някой, който Ви усеща?
Ама наистина Ви усеща...
Който изкарва най-добрите Ви страни, защото ги вижда много по-добре от Вас самите...
Някой, който Ви кара да блестите... да горите... да искате повече... а цъфтите...
Някой, с който светите... или направо сияете...
Някой, който се отнася към Вас с уважение...
Някой, който е бръкнал в най-дълбокото Ви, най-тъмното Ви... и не е избягал.
Някой, пред когото може да бъдете СЕБЕ СИ...
Без да се страхувате.
Някой, с който може да говорите...
С който може да мълчите....
Някой, чието просто съществуване, там някъде, в пространството, Ви е достатъчно, за да съществувате и Вие... Някой, който е мек, уютен и топъл...
Някой, в чиято прегръдка да се отпуснете..
Някой, който е спокойствие и доверие...
И е ТОЙ... И е там... И няма нужда да е друго....
Няма нужда да е другаде....
Просто да го ИМА... И това е всичко...
Някой... а всъщност е цялата Ви Вселена!
Никога няма да забравя думите на великия Джоко Росич - “Когато някой ми каже: „Абе, няма вече добри хора“, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така“
Прав е Росич, нали? Утайката може да диктува какво да се излъчи по телевизията, или да излезе във вестника, но утайката не е представителна за целия български народ. В никакъв случай! Безброй са тези, които отделят буквално от залъка си, за да помогнат на други изпанали в нужда. Безброй са тези, които макар да имат предложения да работят за чужденци остават предани на Родината. Е, утайката не иска ние да видим добрите примери - добрите българи, не иска да ги чуем, не иска да им се възхитим и да се запалим от тях. Ето за това господства черния тон и простотията в“пресата”, а дори и по форумите и блоговете.
Хубавото се укрива, а клонирали са психопати под различни профили сеят обида след обида по адрес на българите.Нашият единствен грях е, че сме търпеливи и прощаващи. Не сме поробвали чужди народи, не сме горили чужда книжнина, не сме подлагали никого на геноцид, не сме създатели на порочни доктрини, не сме въвеждали тоталитарни режими...ние сме жертва на такива и не е срамно това да се каже.
Ние българите няма от какво да се срамуваме. Ние сме древна и културна нация и трябва да си възвърнем самочувствието,като унищожим унищожителите на българщината.
Обръщаш се и я виждаш.
Случаен поглед върху случайна жена.
Поглеждаш я и няколко мига след това вече не можеш да мислиш трезво, тя ти мирише на страст...
Минало е толкова време,
когато си изпитвал това за последно, че сякаш не можеш да повярваш, че било възможно да ти се случи пак..
Гледаш я и усещаш как гърлото ти пресъхва,
преглъщаш и хиляди сцени за миг се разиграват в ума ти..
И си казваш - Тя е..
Не можеш да се спреш да гледаш, защото знаеш с цялото си същество, че това е жената от сънищата ти, фантазиите ..
Излъчва неустоима сладост, мирише на жена..
и секс, но не такъв, който чувстваш само с кожата си...
а секс, който завладява съзнанието ти
и те въвлича безпощадно в нейния свят.
- Massimo Masteri
