i listen because i know exactly how it feels to be unheard.

Не останах с лоши чувства към него. Някак си успях да запазя само онези спомени, които ме карат да се усмихвам.

You don't need to wait for the love of your life to love your life.

you are the love of your life.

love beautifies everything, love connects everything in a poetic way. human connection is art. when your lover talks to you, their words first touch your skin like kisses and then build a home in your heart. when they hold your hand, your souls share an intertwined state. when both of your eyes meet, you enter a meeting behind a physical veil; a spiritual meeting of minds. when you look at your lover, all you see is a walking poem, speaking to you in between the lines and knowing you will understand them even, or especially in a shared silence.

ела.

?

И изведнъж пропаднахме. И аз и ти. Всеки стои в своята дупка, в своя окоп и понякога само подава очи да погледне, какво се случва от другата страна. Не подава ръка. Не издава звук. Стиска зъби. Съска на ум. Прибира се обратно вкъщи сам. Загася всички лампи. Покачва се в наблюдателната кула, стои отгоре в тъмното и гледа през прозореца.

~

Прекалено си далече за да видя, дали гледаш мен или просто гледаш света. Светът е прекалено голям, за да знам накъде гледаш. И прекалено малък за да успея да се скрия от теб и за да се скриеш от мен.

~

Мълчим с дни. Седмици. Месеци. Веднъж казах, нещо и отсреща полетя камък. И от тогава замълчах и аз дисциплинирано.

~

Нямам апетит. Вече не си готвим вкусотии заедно. Останах кожа и кокали. Точно, както ги харесват по списанията.

~

На стената ти все още виси наша снимка. Случайно забравена картинка, която се превърна в последната ми причина да вярвам, че в твоята дупка очичките, които се подават гледат мен.

~

И тогава се започна... Почувствах, че ме гледаш. Затова започнах да се разхождам гола пред прозорците.

~

Но ти пак не каза нищо. Не издаде звук.

~

Ето стоя гола. Пред теб и света. Някой видя ли ме истинска? Истинското не се вижда върху голото ми тяло.

~

Диагноза: “Силна форма на интимност вирееща в непромокаема тишина.”

~

Отидох на другия край на света. Но и от там поглеждах за теб...

да.

безкрайно

“Всеки си има по една вечна любов. Някаква неизживяна любов. Някой се загнездва в сърцето ти и така и никога не си отива. И с годините този човек става все по-идеален в мислите ни. Няма по-съвършени хора от онези, с които не сме изживели любовта си.”

София Лундберг

Размисли

Миналата година преживях раздяла с човек, който очевидно не беше подходящия за мен. Странното е - знаех, че това трябва да се случи; че е най-доброто решение чисто за мен самата, но въпреки това заболя зверски много. И сега, когато съм вече сравнително зрял човек, с развита психика и мислене, започнах да анализирам себе си и емоциите си. Преминах през всички възможни стадии на раздялата - от болка, до ярост, желание за отмъщение, спиране на контакти, каквото се сетите. И искрено ви казвам - нищо не помага, освен времето. Реших просто да се отдам на емоциите си, да не се обвинявам за тях и просто да приема факта, че всичко ще отмине от само себе си. Великото клише - времето лекува - може да се каже, че е истина. Остава само да разбера дали наистина лекува или просто затъпява болката. Последните няколко месеца бях на приливи и отливи - ту се чувствах сякаш всичко вече е отминало, ту сякаш съм в началната си точка отново. Изпадайки в тези мои моменти, започнах да ги наричам “моменти на слабост”. Всъщност това не е слабост. А даже е сила - сила е да можеш да станеш и да заявиш - Да, аз прекратих тази връзка, но стоя зад избора си и знам, че е за добро, дори и да ми коства много.

If she has pretty eyes She’ll destroy your life

people look so different once they mean nothing to you