solis=r8000

не държах нож
а ръцете ми кървяха

не използвах думи
а душата ми кървеше

не използвах любов
а имах нужда

—  тереза
когато си обзет от съмнения
скришом ще ти подаря
рентгенова снимка
на сърцето си
и в голотата му да видиш
че няма място за никой друг
освен за теб
—  тереза
по Там, където не сме (Г.Г)

Там където съм
Ти не си
Там където си
Аз не съм

Там където сме
заедно
Невъзможно
Не е възможно
Въпреки че понякога
ми се приисква
Не, възможно е
Да ти извикам

***
Там където съм
Ти не си
И там където си
Аз не съм

Някой ден
Ще пренавия
времето ти
Та да може
Да дойдеш

Там където съм
И ти да дойдеш

тереза

Едно мръсно мартини, моля

Умът ми бе казино с денонощен бар. Разгорещени дребни душици разливаха литри алкохол в залозите си, които напоследък ставаха все по-абсурдно смешни и накрая завършваха в болницата с натрошени бутилки в дребните им животи. Само в неделите бе пусто. Съботните залози бяха ужасяващо високи и обикновено оставаха само двама, трима на бара да мерят сили в чаши плиткоумие. Появи се един, който с влизането си крещеше “Едно мръсно мартини, моля”. Поръча го двойно. Тройно по-мръсно. Изхвърли нещастниците отвън. Обърна табелата на “затворено” и се насочи към сърцевината. Дяволите го взели сякаш вече ме бе обичал.Пречупваше същността ми през себе си. Придаваше ми смисъл. Форма. Истинност. Той беше от онова време, което вместо да лекува, убива. Полегна в сърцето ми. Поиска ми второ двойно. За мръсно не каза колко. Колкото искам, по възможност най-мръсното. Как да реша като с него ти се иска да прекаляваш колкото се може повече. Нищо чудно, кафявото в очите му беше толкова отвратително мръсно, та сигурно вече ви е ясно какъв махмурлук щеше да ми докара. И точно както съдържанието на доброто мартини се изсипва в предварително изстудена чаша, така и той изсипа същността си в студените камери на сърцето ми. Предполагам ви се е случвало да сте в някой бар и да привлечете някой натрапник. Ами същото е като изключим, че аз си стоях в себе си, а той се натресе с куфарите си и че всъщност беше от натрапниците,които никога не искаш да си тръгват.  И така всеки следващ ход бе премислен грешно. Започнах да се събуждам всяка сутрин с по една счупена кост. Доказателство, че бях прекалила с “мръсното” в мартинито му предната вечер. Той ми чупеше вътрешността, аз му сбърквах стрелките на часовниците и го карах все да закъснява. Присъствието му бе притискало душата ми към тялото си толкова дълго, че тя се бе сраснала с него. Дългите му пръсти се бяха надвесили над нощите ми.В отрицанието си бях започнала да го обичам. Често се заклеваше, че ме напуска. После псуваше дяволите ми, че не можел без тях. Осакати ме до живот, пропивайки всеки мой ред със себе си. От онази неделя барът е затворен. Казиното фалира, а аз продължавам да отказвам достъп на всеки. Любовите ни също си отказваха достъп. Видимо. Неговата ми даде всичко още с първото двойно, но заради отрицанието му не го признавам. И по-добре. Ако някой ден си признаехме любовта, вероятно щяхме да си изкормим животите още преди да сме се стигнали. 

 Та така за една неделя станах експерт по мръсните мартинита. Понеже моят фалира, ходех по чуждите барове и се смеех на мръсните коктейли, които ми предлагаха. Колкото повече отказваш достъп, толкова повече се пристрастяват заради апатията ти. Не ме съдете, негодникът ме бе превърнал в свое точно копие. По цели нощи го нямаше. Няма да ви разказвам за настръхналите сетива щом викнеше от вратата “Едно мръсно мартини, моля” Двойно. С тройно повече теб. Няма да ви разказвам и за настръхналото му его. Двойно. С тройно повече мен.

тереза