bulgarian morning

Между 5 и 6 сутринта.

Събудих се доста рано. Пет без десет.
Аз и душевното ми състояние в последно време сме доста разпилени, ако мога така да се изразя.
Това ми беше от полза тази сутрин, защото още с отварянето на очите се протегнах и взех лаптопа към себе си, който стоеше на другия край на леглото.
Странно, не бях го изритала докато съм се въртя през нощта.
Отворих youtube и си пуснх любимия плейлист. Последва протягане, след което обезателно трябваше да полежа още малко, защото мързелът ми не позволяваше друга опция.
Трета песен от плейлиста. Против волята на целия ми мързел се изнизах от леглото.
Вързах косата си по възможно най-небрежния начин и отидох да си направя чай.
Билките и пакетчета чай стоят на най-горния рафт и се налагаше да се катеря по плота, защото колкото и да се протягам нямаше да стана татко Барба и да стигна каквото и да било от там.
Взех няколко бурканчета, за да си избера от какви билки да си направя когато си сляза на сигурна земя. Вярно, да се катеря докато съм сънена не е добра идея, но по чудо нямаше щети. Сложих водата да заври и завъртях щорите. Естествено нямаше да чакам до котлона, все пак не е храна, която мога да опитвам през пет минути, така че взех лаптопа и седнах на дивана, оставяйки се да бъда погълната от tumblr.
Вече към 5:40 махнах чая от котлона и си прецедих чай в любимата чаша. Четири лъжици мед ми се сториха добре, все пак това беше половин литрова чаша, която разбира се беше напълнена до горе. От кухнята забелязах, че небето е оранжево и реших, че това определено ще е красиво да се види от терасата, където имам по-голям изглед.
Обзе ме странно чувство. Това беше най-красивата сутрин от седмици насам. Палитрата в небето бе така успокояваща и вдъхваше едно такова топло и уютно чувство.
Върнах се да си взем чая и книгата. Макар да я бях започнала преди седмица все още бях на 14 страница. Такива бяха последиците от лесното разсейване всеки път. Занесох ги в стаята си.
Известно време отпивах от чая си, гледайки към прозореца. Сигурно отстрани изглеждах като психопат блуждаещ в нищото, но все пак нямаше кой да ме види, така че се наслаждавах на красивата сутрин. В щорите ми се отразяваха оранжевите нюанси на невероятния изгрев, който щеше да е още по-красив, ако бях с любимия човек до себе си.
Изпих си чая и както си и мислех, щях да искам отново да заспя и нямаше да се захвана с книгата. Оставих чашата на раклата, съвсем в мой стил - близо до книгата, понеже като по-малка все ми се казваше да държа далеч чашите далеч от книги и всякакви неща, които могат да се развалят по някакъв начин. Не че имаше кой да ме види и да ми направи забележка, но все пак това беше следствие от ината ми, който е превърнал това в закон за оставянето на пълни чаши.
Свих се под меките завивки, повъртях се малко и не след дълго заспах.