Smile

“С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа и ще научиш, че да обичаш, не значи да се осланяш на някого и че партньорство, не значи сигурност. Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор…, нито подаръците са обещания..

Ще научиш, че колкото по-сурово съдиш другите, толкова по-сурово ще те съдят и накрая ще те осъдят. Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът няма да спре, за да ти даде възможност да се възстановиш.

Ще научиш, че човек сам трябва да поддържа собствената си градина и украсява душата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя.

Ще започнеш да приемаш провалите си с високо вдигната глава и гледайки напред, ще се научиш да строиш „днес” всичките си пътища, защото „утре” може да бъде твърде несигурно и бъдещето има навика да пропада в бездна….”

- Хорхе Луис Борхес

Ела, заповядай.

Влез.

Наблюдавай ме.

Гледай ме как сутрин си правя кафе,

как сресвам косата си,

как небрежно оправям леглото и

върша ежедневните си задължения.

Не ме пипай, не ме докосвай,

говори ми, ще те слушам.

Не се опитвай да ме целунеш,

не може да ме прегръщаш.

Ела, заповядай, но

като решиш, че вече ти е скучно,

не можеш да тръшваш вратата след себе си,

остави я отворена за

следващия.

Някой ден,

някой ще я затвори отвътре.

И това няма да съм аз.

- Е.Т.

Няма нищо по интимно от подутите му очи, наболата брада, дрезгавия глас, нервните му привички и безумно вкусните му устни. Те са мои, никой няма да ги види, те са мои.

Нямаме нито една селфи снимка просто защото ние имаме потребността да се чувстваме, виждаме, докосваме насаме, само аз и той, нито ти, нито хилядите ни последователи в социалните мрежи няма да усетят мълниите, бурите и непоносимата жажда да сме в едно, да сме едно, да сме си само едно.

Когато го питах дали все пак сме двойка, не получих топ мечтания отговор на 99% от жените. Той чисто и просто ми обясни:

“ние сме си ние, добре ми е, когато си гола и съм в теб, добре ми е и когато си облечена в кухнята, мамка му, добре ми е и когато се караме… сама си измисли какво сме.”

Когато все пак мъжкото ти се появи и застане срещу женското ми, само космически сили могат да ни спасят от пожара. Тоя пожар може да ни унищожи, може да ни изгори живи, може да ни вземе всичко, ама без него не сме ние. Без него нямаше да разбера, как боли да мълчиш, без него нямаше да разбереш как въздухът не ти стига, когато ме няма. Ама как да публикуваш липса на въздух във фейса? Не можеш.. И сигурно това не е любов, без публичното доказателство.

Сега разбирате ли ме кое наричам с думата любов?

Тогава, когато ми се усмихваш със затворени очи, защото си в ръцете ми и те обичам. Тогава, когато ме покриваш презглава и се бориш с възглавници. Тогава, когато ме прибираш пияна от някой бар и ми казваш, че по-красива крива физиономия не си си и мечтал да видиш. Тогава, когато котката е счупила някоя чаша и ми обещаеш да си купим прахосмукачка. Тука и 300 ленти да изхабя да снимам, няма как да ви покажа любовта ни.

Затова си я държа на скришно, нека да е тайно, нека да не знае никой, нека да е само между нас. А как разбрах, че е любов ли?

„Обожавам да те чукам!“ – беше повече от ясен, надвесен над мен, озверял, ненаситен…

А това със сигурност няма как да го снимам. Любовта си е за нас. А вие си играйте на любовчета…

- Вероника Вутова, Go guide

-не те разбирам. -какво по-точно не разбираш? -защо саморазрухата е толкова важна за теб? пауза. усмивка. -това съм ти го обяснявала. -обясни ми го пак. -добре. виждал ли си как децата на плажа строят пясъчни замъци? -виждал съм. -а защо след това ги събарят? -защото са деца… -за да построят нов. хубавото в това да разрушиш нещо, което сам си създал, е, че можеш да го създадеш пак. -и това ли правиш със себе си? -да. саморазрухата е самосъграждане. -това е противоречиво. -всичко е противоречиво. -права си. -знам. и така, саморазрухата ми помага да се съградя. -но ти не спираш. -именно. пълно разпадане, катарзис след катарзис, ново начало след ново начало. -но така не губиш ли същността си? -така правя същността си. -а смяташ ли да спреш някога? -разбира се. -кога? -не съм решила още. усмивка. -а защо трябва да си винаги сама? -е, нали е саморазруха. смях. -не, сериозно… -сериозно? защото е лесно да въвлечеш някого в саморазрухата си. -тоест да разрушиш и него? -тоест той да те разруши. пауза. -аз руша ли те? усмивка. -понякога.