“Сега разбрах, само в теб намирам смисъл – не ме е страх, защото ти си всяка мисъл.”
—
“Забелязах, че можеш да бъдеш доста откачена и вътрешно се надявам да си малко извратена, имам разни фантазии, но за сега ги пазя в тайна, ай на бас, че връзката ти с мен ще бъде трайна!”
—
“Знаеш ли какво правят децата, когато се радват да видят някога? Хвърлят си сладоледа или вафлата на земята. Пускат балона да отлети. Зарязват играчките в пясъчника. Усмихват се до уши. И започват да тичат с все сили. Не ги вълнува нищо. Нито дали някой ги гледа. Нито дали някой им вика. Нито дали някой ще им се скара. Хукват през глава. Спъват се. Падат. Стават. И пак хукват. После ти се мятат на врата. Щипят те по бузите. И прегръщат толкова силно, че чак ти спират дъха. Ако някой ден те накарам да се чувстваш като дете, когато прегръщаш. Не пускай.”
— Димитър Калбуров
“Ако знаеше колко съм мечтал за теб, сигурно щеше да ми се сбъднеш.”
—
Ще им разкажа как се смееш
и ще се влюбят.
Без дори да те познават,
ще мечтаят да те имат,
ще мечтаят.
И ще напишат песни
и тъжни ще заспиват,
че те няма.
Без дори да те познават,
ще плачат , че те няма.
На други ще разправят
и вечер други пак ще те сънуват.
Без дори да те познават,
пак със мисълта за теб
ще се събудят.
И все за теб ще мислят
и в мислите им само ще живееш.
И всички до един ще ми завидят,
че чувал съм те как се смееш...
ДимитроV
Последният път, когато разбрах, че съм хлътнал беше в една студена нощ, на една пейка. Тя гонеше някакво малко коте, за да го нахрани. И не разбрах как докато го гонеше ме беше хванала за сърцето.
ДимитроV
“Тя не е море, но ще се удавиш. И няма пояс или лодка. С нея няма план Б. Тя е цялата азбука, с гласните и съгласните. Философия и поезия в едно. И няма да ти пише, но ти ще пишеш за нея. Ако не си поет ще станеш. Ако не си влюбен, ще се влюбиш. Тя не е бурята, бурята не винаги те убива. С нея никога не оставаш жив. Но по жив никога не си бил.”
— ДимитроV
“Знаеш ли..адски си приличаш с цигарата в устата ми… Пуша…и искам още и още…а ме убива Но аз пак ще искам..ти пак ще ме убиваш… Кръговрат безкраен… Аз все ще те обичам…ти все ще ме убиваш… И накрая пак ще отида да си купя кутия…”
—
Дано отново се срещнем,
ей така случайно,
както ни срещна и живота.
Дано не се подминем.
И дано само ме прегърнеш
да остана там
в ръцете ти;
завинаги;
по случайност,
която всъщност
се е случила по план.
-Л.Л.
- Различна си…
- Защо мислиш така?
- Погледни наоколо - всички са като разбъркани думи - ти си поезия. Всеки се опитва да се впише, а ти се открояваш. Няма нещо излишно в теб, дори несъвършенствата ти са в необходимост…
