12-13.08.

И звезди да не останат на небето,

и да паднат всичките пред моите очи,

едно и също пожелавам си, което

искам толкова години. И не се мени, уви.

Обаче днес прогнозата е гадна.

Облаци и вятър. Буря в мене и навън.

Падащи звезди не виждам и ще пада

от сърцето ми порой от капки кръв.

Нищо никога не се променя в този свят.

Безсилието по-силно е от всичко вече.

И за гняв не ми остават сили. И за яд.

А щастието изглежда толкова далече.

В мене няма лъч от дневна светлина.

Само облаци и дъжд ме стягат във гърдите,

но след тях не виждам никога дъга.

Само сиво, сиво, сиво влиза ми в очите.

РК

avramov16

kogonekoi

Дядо ми е най-великият човек на света. Все за нещо е ядосан, все се вайка и се възмущава. Знам, че трябва да затварям вратите - става течение и ще се разболеем. Каже ли ми нещо като “ама-ха!” и направо се разтапям. Смея се и искам все така да ми се кара. Връщам се от чужбина и го прегръщам колкото ръцете ми държат. Той нали е консервативен мъж и казва “Хайде стига, стига сега. СТИГА, ДЕ! Стига, чуваш ли какво ти казвам!?” Аз се смея и си го прегръщам. И той се засмива. Мисли си, че не знам как не иска да го пускам. Не можел да понася баба понякога. Пуфка, гневи се. Ама накрая какво се оказва? Най-много нея слуша. Казвам му да си вземе един по-модерен телефон, да може да се виждаме докато съм надалече... “Аз телефон нямам! Няма и да имам!!!” Аз го питам как ще се виждаме и той отговаря строго: “Като те няма, няма да се виждаме. Като те има, ще се виждаме.” Ама вие не го познавате. Нищо, едно запомнете от него. И аз едно съм запомнила: “Ракия се пие със ВСИЧ-КО!”

РК

🧡

Veliko Tarnovo // Bulgaria

avramov16

kogonekoi

Цена

Какво ми коства да те няма? Сутрин че събуждам се сама? И кафето че сама ще си направя? По-добре ми е така. Не чувствам неловкост, че имам надежда да водя нормален живот у дома. Нуждите вече не си пренебрегвам - правя каквото поискам. Сама. За своя ден на себе си разказвам. Пожелавам лека нощ на тишина, на есенния вятър се оплаквам и ставам лампата сама да загася. Рецепта щом объркам, не е страшно. Каквото надробила съм, ще ям. И сто пъти да сложа сол забравям. Няма те да сложиш без да знам. Имам време вече да прочитам всички книги, дето с теб не изживях. Сега във тях ще мога да изпитам чувства, дето с тебе не можах. Пуша повече цигари от преди. Не питам тебе вече за запалка. Няма кой да ми натяква, че вреди. И отслабвам, и отслабвам, и отслабвам. Какво ми коства да остана? Присъствието е разлика една - ти, не аз, да ближеш тази рана, че и с теб до мен съм пак сама. © Ралица Костова Всички права запазени

avramov16

kogonekoi

“Зад гнева се крие едно голямо непримирение. Те обикновено си вървят ръка за ръка.”

24.10.2020

avramov16

kogonekoi

Пиша грозно, защото пуша.

РК

avramov16

kogonekoi

Карантина

Туристи влизаха, излизаха, но ние бяхме другаде. Далеч. И протестите изпуснах… Пак не допринесох за държавата, сефте. Понякога си пусках новините, ала чувах само свойте ругатни. Не защото пазят близките ни здрави, а защото ги оставят без пари. Няма Ковид, ама има глад. Няма Ковид. И семеен бизнес няма. Угасва бавно град след град. Селата няма да ги споменавам. Да осъдим фармацевта, че отвори си голямата уста и да разстреляме протеста, дето търси си човешките права. Всичко сторено е с мисъл: здравето на нашия народ, който чака всяка вечер телевизор да съсипе още някой друг живот. © Ралица Костова Всички права запазени

avramov16

kogonekoi

Грешка

Под чаршафите съм слаба, затова на теб се падам. Уморена, гладна, жадна за любов ти ме държиш. Вечер няма да съм хладна. Ще съм грешка. Светла, явна. От любов ще се разпадна, ако ти ми позволиш. Докога да тръпна няма, бавно да се разминавам с теб по време, път и вяра? Чакам ти да го решиш. От таз любов неизживяна вечно гледам да избягам. Но днес малко съм пияна, затова ме целуни. Дълго време не се давам. Безпристрастна да оставам как страстта да позволява? Затова си ме вземи. Тайната голяма е, че времето минава, а пожара между двама ни не спира да гори. Грешки се продават, ама нашето е цяла верига без пощада, тъй че давай да грешим.

avramov16

kogonekoi

Господи, не ми давай деца.

Ще ми се да съм светица -

живота си за тях да давам

и всичко, дето искат, аз да искам.

Да имах техните очи -

да не виждах по-напред от днес.

За утре да се грижи мама.

Да не съм аз - тя да е боец.

Да имах техните години

и всичко другояче да направя.

Да чистя лентата от грешки

и само хубавото да оставя.

Да имах техните ръце -

да не ме е страх да не изцапам

дългите си нокти, дето колкото по-

цветни са, толкова по-слабо драпам.

Да имах тяхната душа -

огромна, та едва да я побирам.

Да изпитвам всичко силно

и гнева си да не мога да запирам.

Да имах тяхното сърце -

да се разбива, ако няма шоколад,

вместо девет кръга от стени

да го правят мой затворнически Ад.

Не ми пращай деца, ще им завиждам.

Нещо друго изпрати.

Нещо евтино, блестящо да окича

мойте девет кръга от стени.

avramov16

kogonekoi

#BLM

They’ve killed again

but they’ve forgotten

that people learnt not

to forgive the rotten.

Decades of long silence.

Their indifference never faded.

It was hidden in the souls

tainted with damned hatred.

Many people wonder but

that’s not at all this sudden.

Its about time we became

equal without burden.

Time has come to make

the situation fairly personal.

Tolerance was always used

and kept as hidden arsenal.

Everything is possible

in this day and age so how

is being equal becoming

extraordinary hard?

Perhaps a worldwide crisis

is all we ever needed

to take the racists down

instead of try to feed them.

Ralitsa Kostova

avramov16

nevinna

kogonekoi

BLM

За пореден път убиха,

но за малко да забравят,

че хората научиха се

веч да не прощават.

Години дълги и десетки

безразличност безобразна

бе таена във душите,

опетнени от омраза.

Много хора ще се чудят,

но това не е внезапно.

Крайно време е да бъдем

вече истински наравно.

Време стана да приемем

ситуацията лично.

Толерирането винаги

било си е двулично.

В днешно време сякаш

няма нищо невъзможно,

но да бъдеш равен с всички

се постига много сложно.

Явно трябваше да дойде

някаква световна криза,

за да може и най-после

да говорим за расизъм.

avramov16

kogonekoi

BLM

За пореден път убиха,

но за малко да забравят,

че хората научиха се

веч да не прощават.

Години дълги и десетки

безразличност безобразна

бе таена във душите,

опетнени от омраза.

Много хора ще се чудят,

но това не е внезапно.

Крайно време е да бъдем

вече истински наравно.

Време стана да приемем

ситуацията лично.

Толерирането винаги

било си е двулично.

В днешно време сякаш

няма нищо невъзможно,

но да бъдеш равен с всички

се постига много сложно.

Явно трябваше да дойде

някаква световна криза,

за да може и най-после

да говорим за расизъм.

avramov16

kogonekoi

Нещо, което всеки на възраст между 13 и 25 години, трябва да прочете:

25 октомври 2018/Четвъртък

Онази вечер, когато говорих с баща ми за депресията на сестра ми, той каза нещо, което остана в съзнанието ми. Каза: “Не разбирам защо търси смисъл в живота… Защо трябва да има смисъл? На времето никой не търсеше смисъл, може би защото ги нямаше тия социални мрежи. Просто се наслаждаваш на живота, просто живееш - гледаш си работата, близките, прекарваш време с приятелите си… и това е живота.” Много, много вярно. Вече ги няма хората. Човечността е несъществуваща. Искаше ми се аз да живеех в онези времена. Защото сега телефоните ни преебават. Иска ми се със *** да сме по онова време в България - сега сме млади и трябва да се забавляваме, а живеем живот на стари хора. Би трябвало да сме млади. Нали?

avramov16

kogonekoi

НА НАЙ-ДОБРАТА МИ ПРИЯТЕЛКА

Странно как родени сме

в една и съща ера -

Вселената усърдно

позволи да намеря.

Опитвам дълго снимки

само две да избера

или безброй години

в един лист да събера...

Една пред друга - огледало

сме си двете от деца.

Били сме си приятелки

и майка, и баща.

Телефонните обаждания

заглушени от плач ням,

в който, без да казваш нищо,

аз, за жалост, вече знам.

Упоритото огласяне

на наш’та стара песен

караше и Лятото

да иска да е Есен.

От детинщини пред блока

до тайни и мечти;

до мощна първа болка

на разкрити две души...

Цял живот си моята

приятелка, сестра,

но намирам тези думи

недостатъчни сега.

Знаем как животът ти

висял е на конец.

Все повтаряш “Оцелявам!”,

ала всъщност си боец.

За големите моменти

съжалявам, че ме няма,

ала малките такива

правят връзката голяма.

avramov16

nevinna

ПОМОГНЕТЕ МИ ДА СЕ ВЪРНА В БЪЛГАРИЯЯЯЯЯ

Riley Kostova's Shop - Depop

Hello! Mainly womenswear and jewellery here. Brands include Boohoo/Vans/Zara/American Eagle Outfitters/H&M etc. 🤗

depop.com

avramov16

kogonekoi

ОФ

Давам ти крилете свои,

за да можеш да летиш,

а ти, така непредпазлив,

ще вземеш да ме приземиш.

Давам целия си огън,

за да можеш да гориш,

а ти с ръцете си студени

искаш да ме потушиш.

Давам цялата си същност

да не се почувстваш сам,

ала ти отново мислиш,

че без срам ще те предам.

Давам своята душа дори,

и сърцето ми е твое.

Всяка болка забрави и

забрави какво било е.

Давам всичко, давам всичко,

но е малко, се боя.

Давам всичко и оставам

само с болка след това.

avramov16

kogonekoi

БЕЙСИК

Прибираш се и пак си уморен.

Пак е бил ужасно дълъг ден.

Сега да имаше кой да те обича

и с тебе срещу вятъра да тича...

Без да бъде много драматично -

някое момиче, скромно и различно,

разсмивайки те вечерта

след ден от сто намръщени лица.

С нея всяка сутрин да се будиш.

Къде си бил без нея да се чудиш.

Всички други да забравиш,

за нея невъзможното да правиш.

Да имаше кой да те обича,

времето по-бързо щеше да протича;

Денят пак щеше да е гаден,

ти - отново уморен и хладен.

Но ще има кой да те загрее.

Целувка между сам човек

да стопля не умее.

avramov16

kogonekoi

Погребение

Стоях на гроба си и хвърлях пръст,

благодарна, че се отървах.

Зарових всичко важно, за което

молех се до днеска и болях.

Зарових се със глупостта си.

Във ковчега под земята ще ридая.

Отгоре без емоции се вписвам

и по-лесно е да бъда цяла в края.

Края на живота, любовта и явно

вярата във мен, така погрешна.

Оставих я да гние, но за жалост

болката, и в гроб, остава вечна.

Погребах се с мечтите и смеха си.

Нека да са скрити от света.

Навярно никой няма да ме търси.

Никой не харесва чистота.

Затова и те затрупали са вече

тяхното невинно аз

преди аз даже да понеча

да помисля си за смъртния си час.

Не съм по дърводелството,

а издялках си ръчно ковчег.

Вътре натъпках и детското,

дето някога ме правеше човек.

Погребах се потайно и сама.

Изкопах си плитка яма следобяд.

Вечерта запалих свещи и цигара

в църквата на моя малък град.

avramov16

kogonekoi

УЛОВКА

Целува те. Оттам

нататък всичко

е перфектно.

И целувките, и секса;

остави физическата,

виж психическата зрялост...

Преди да се усетиш,

правиш планове до старост.

Но времето минава

и ‘правилният’ вече

не е най-доброто.

Вече е далече

от представата за

мъжко съвършенство.

Нея я забравяш във

далечното си детство.

Скуката расте,

любовта притихва.

Кой да знае, че доверието

идвало със лихва.

Процента е моментите,

истински до болка,

в които казваш

“Искам те завинаги*”,

*завинаги с уловка.